Романът „Ирасема“ (1865 г.) е история за любовта между Ирасема – красива млада индианка от племето табажара, дъщеря на шаман и пазителка на тайната на бога Тупа, и Мартим – португалски воин, застанал на страната на враждуващото с табажарите племе питигуара.

В „Легенда за Сеара“, както Аленкар определя творбата си, се срещат индианците и португалските заселници на земята, която днес се нарича Бразилия. Ирасема и Мартим имат син на име Моасир и това е „първото, родено в Сеара, дете“, което е истински бразилец.

„Ирасема“ е алегория на мита за основаването на Бразилия, а творбите на Жозе де Аленкар са смятани за опит да се хвърли светлина върху процеса на създаване на националната идентичност на бразилците.