В „Имигрантката“ Румен Еверт представя един ден от живота на млада българка, която работи като келнерка във виенски локал. Той ни взема на пътешествие в миналото на героинята, води ни през детството и юношеството ѝ в едно родопско село, през изпълнения със студенина, насилие и унижение брак, през опита за промяна в големия град с двамата си синове, както и бягството от родината след падането на комунизма. Лена Иванова попада накрая в един виенски локал, където сервира на посетителите напитки и храна, но в същото време има сърце за техните проблеми и грижи.

Връщайки лентата назад, авторът описва открито и безпощадно съдбата на героинята в цялата ѝ трагика и суровост. Въпреки това читателят не изпитва съжаление към героинята, а много повече възхищение, признание и респект за нейната силна воля и твърдост. Проследяваме историята на Лена през нейните очи, споделяме нейните мисли, чувстваме болката ѝ. Пътешествието през живота на Лена е тъжно, напрегнато, но и на места невероятно комично.

„Могат ли 24 часа от живота на нелегална имигрантка да са интересни?! Наистина могат! Румен Еверт доказва това в своя роман „Имигранткта”.“
Панайотис Купаранис, радио SWR

„Това което прави „Имигрантката“ наистина добър роман е картината на реалността, която ще заинтересува всеки, дори и когато съдбата му е съвсем различна. Подобно вникване и съпричастие прави читателят по-умен или възприемчив към болките и радостите на другите. От една добра книга не може да се иска повече.“
Анне фон Бломберг, Read Me