Разказ за момче, което расте далеч от дома, и за майка, която не спира да го търси

На седем години Даниел остава сам: майка му е заминала да работи в Гърция, а баба му умира в една есенна нощ. Той расте в чужди домове в Малайзия, Ирландия и Юта, учи чужди езици и чужди молитви и във всяка от тях шепне едно и също име. Когато навършва осемнайсет, програмата му свършва и той отново остава сам. А някъде далеч една жена всяка сутрин пише името му на ръката си.