Роман за неразбираемите и странни игри на любовта, които често разкриват неподозирани черти от характера ни, изваждат на показ слабостите и страховете ни, карат ни да искаме да се променим заради любимия човек или да се стремим да променим него.

Бедният писател и учител по френски език Санду се влюбва в много по-младата от него, богата и красива Дания. Но между тях се изправят множество препятствия – вярата (Дания е еврейка, а Санду – християнин), различният социален статус, възрастовата разлика и вижданията им за света. Дания е капризна, разглезена, свикнала да получава всичко, което поиска, и да не се замисля за последствията от действията си. Санду, от друга страна, е принуден да преглъща много огорчения и да се примирява с униженията, на които Дания го подлага, без дори да си дава сметка за това.

Дали пламенните чувства между двама толкова различни души, произлизащи от различни светове, могат да устоят и да бъдат основата за стабилна връзка, или любовта им ще бъде кратка и изпепеляваща, оставяйки им за спомен само дълбоки рани?

Антон Холбан (1902–1937) е румънски писател, есеист и литературен критик. Син е на Георге Холбан, офицер, и на Антоанета Ловинеску, племенница на литературния критик Еуджен Ловинеску. След раздялата на родителите си продължава образованието си във Фокшани и Букурещ, където завършва гимназия. Записва се във Филологическия факултет на Букурещкия университет със специалност „Френски език и литература“. Започва да пише докторат по литература във Франция, който продължава в Румъния, но не успява да го завърши. Между 1928 г. и 1932 г. е преподавател по френски език в гимназия в Галац. Сред най-популярните му романи са „Една напразна смърт“ (1931), „Йоана“ (1934) и „Игрите на Дания“ (публикуван след смъртта му, през 1971 г.), чийто общ герой е Санду (алтер его на самия автор).