При доста странни и невероятни обстоятелства Кристофър Нолс, обикновен журналист от малък провинциален вестник, се озовава в компанията на тайнствен и загадъчен мъж, Доналд Гарсия, който, движен от скука, се заема да осъществи някои от желанията му. За три дни, прекарани заедно, Крис печели крупна сума в казино, става главен редактор на вестника, собственик на яхта и притежател на солиден бизнес. Редуват се периоди, в които Крис е замаян и обсебен от случващото се, с такива, в които съмнението взема връх и той се мъчи да проумее какво всъщност става с него и около него.

Кой е Доналд – ловък мошеник и манипулатор, дявол или бог? В моменти на откровение Дон се опитва да задоволи любопитството на Крис относно смисъла на живота, реалността и същността на вселената, като дори го разхожда из необятните простори на космоса. В крайна сметка, според Дон, всичко се оказва илюзия и режисирана игра. Кой е този могъщ режисьор, каква е тази игра, възможно ли е всичко това, постижимо ли е изобщо за възприемане и осмисляне от човешкия мозък?

С вещина и тънко чувство за хумор, посредством красиви описания и увлекателни диалози, авторът умело ни води на удивително пътешествие в търсене на отговори на тези въпроси.

В тази книга Доналд Гарсия и Кристофър Нолс са участниците в играта на свят, в забавлението на боговете, като първият диктува правилата в човешката Вселена, а вторият безропотно се съобразява с тях и изживява тотална трансформация, резултатът от която е осъзнаване на мащабите на Вселенската игра. В световната литература образът на Дявола е доста често експлоатиран, изваждан от библейския сюжет и напасван към времена и нрави тук и сега по посока личностно човешко израстване, изпитания и изкушения. „Играта“ на Александър Хикс не прави изключение със своите герои и метафората за разрушителната сила на информацията и медиите. Романът се движи по ръба на фантастичното, но все пак остава в полето на обективната реалност, прекрачвайки оттатък само в съня и провокирайки читателя да познае своя личен Дявол и да оцени адекватно обстоятелствата и времето, в които живее, задавайки си редица въпроси, започващи със „Защо...?“ и, разбира се, търпящи нееднозначни отговори. Ако изобщо има такива. Защото играта е такава – не ни е дадено да знаем причините, а да живеем с последствията.

– Ива Спиридонова, редактор