Книгата "И не помислям докога" на Илиана Илиева притежава нещо, което ние, хората, започнахме да губим с много бързи темпове - човечността. Тя ни учи да се радваме на малките големи мигове от живота, въпреки неговата нетрайност и чупливост.

Поезията й е женска, без авторката да се срамува от това, такава е по онзи свещен майчински начин, от който се ражда животът. Това е поезия на смълчаната вода, на паметта, която пази и предава водата. Музиката в стихотворенията допълнително разкрива красивата по детски душа на Илиана, а на нас, читателите не ни остава нищо друго, освен да се потопим изцяло в нея.