Романът "Хванаха ме да крада" интерпретира набираща популярност тема - как Интернет променя порядъка, в който живеем. Само че го прави от много необичаен ъгъл. Обичайно, в съвременния роман Интернет се представя като възможност да се скриеш, да се представиш под чужди самоличности.

"Хванаха ме да крада" обаче разказва как новите средства и среди за комуникация ни принуждават против волята ни, по силата на възстановена скайп-дискусия или налучкана парола, да бъдем по-честни в личния си живот, по-прозрачни един за друг. Веднъж изпратено като имейл или съобщение, публикувано във форум, натракано в скайп, качено в социална мрежа, написаното остава и обикновено става достояние на най-неподходящия реципиент.

Така Интернет ни разказва истината за живота на хората, с които сме обвързани, а оттам и за нашия живот. Онази истина, която не искаме да знаем. Сюжетът е динамична любовна история „за възрастни”. Героите са основно четирима. Доста дива жена, подтикната от майчинството и неприятни разкрития в Мрежата да заживее един-единствен живот, вместо двойствен.

Един мъж, който, въпреки собствената си объркана история, е готов да рискува и да я следва в опита й да стане цялостна. Едно дете, което, като огледало, връща образите на оглеждащите се в него и ги „преформатира”. И Интернет - като среда за грешки и „самосаботажи”, които разкриват истинската ни същност и ни дават възможност да започнем отначало. Освен че разказва историята на жена и мъж, които се срещат при невъзможни обстоятелства, романът изследва и как родителства поколението, родено през седемдесетте и осемдесетте години.

Това поколение, отгледано по правило от баби и дядовци, няма ранни преживявания с родителите си, затова и няма и „емоционална карта”, която да им припомня как те самите да се грижат децата си. То се учи как да се справя с родителската роля от форуми. По тази причина, между отделните глави, има фрагменти от дискусии в Майчинския форум (прототипът е, разбира се, bg-mamma). Те не са самоцелни, а „коментират” и илюстрират развитието на действието.

Романът е бърз, динамичен, лесен за четене, увлекателен, много човешки и малко неприличен. Авторът има образование и дългогодишна практика в областта на журналистиката и психотерапията. Това придава дълбочина на историята, както и лека репортажност на стила.