Втора книга за Блестящия камък. 

Вятърът стене и вие със злокобно дихание. Мълниите реват и трещят. Яростта е жива над равнината на блестящия камък. Дори сенките са уплашени. В сърцето на равнината се извисява огромна сива крепост – тайнствена и по-древна от всеки записан спомен. Стара кула се е срутила напряко на цепнатината. От сърцето на укреплението се носи ужасно, дълбоко и бавно туптене – като на дремещо сърце на света, разцепващо древната тишина.
Смъртта е вечност. Вечността е камък. Камъкът е мълчание.
Камъкът не може да говори, но помни. 

Епосът за равнината на блестящите камъни продължава, достигнал до нас благодарение на Мъргън – знаменосец и летописец на Черния отряд.  Осмата книга от Хрониките на Глен Кук разказва за пътешествието на Отряда към миналото си и Катовар.
Наемниците се оказват между армията на Дългата сянка, очакваща да ги разгроми, и неверни съюзници в тила, готвещи предателство.
Кина – богинята-разрушителка, влияе на събитията и се опитва да се завърне.
Ловеца на души си има собствени планове, а Знахаря вече не споделя своите с никого.