Защото, да го знаеш, и в най-далечната пустиня едно добро дело намира отзвук в целия свят.

***

„Творчеството на Казандзакис е рядък и обогатяващ живота поток от импресии.“

Kirkus Review

"Христос отново разпнат" е определяна като "най-ясната" книга на Казандзакис, защото това е творбата, която отразява най-категорично позициите на автора и заради която дори е обвинен в комунистическа пропаганда. Романът проследява историята на малко гръцко село, намиращо се под владението на Османската империя. Година преди да отбележат поредния Великден, жителите на Ликовриси решават да възродят стар обичай - да разиграят пиеса, която да пресъздаде събитията от Страстната седмица. Малко след като ролите са раздадени, група бежанци, бягащи от развалините на разграбените си домове, пристига с молба за закрила. И внезапно драмата на Страстта се превръща в реалност.

В романа ярко проличава колизията между два противоположни, взаимноотхвърлящи се свята, които, макар и парадоксално, са свързани в неразривна цялост. Единият е безчестният и несправедлив свят, в който "най-добрите гладуват и биват онеправдани, най-лошите ядат и пият, и управляват, без вяра, без срам, без любов". В този свят господстват благоразумието и конформистката философия, а всяко отклонение от конвенционалното мислене се наказва от Множеството и подлежи на санкция от изкуствено наложените авторитети.

Другият свят е светът на неподредеността, лудостта, несигурността, страховете, съмненията, вината; свят, в който духовното оцеляване надделява над физиологическото. Там няма предварително очертани граници и правила - всеки сам трябва да открие пътя към спасяването на човешкото, а правилният път винаги се оказва стръмният.

Според преводача на романа Георги Куфов Христос на Казандзакис не е непогрешимо, безстрастно божество, а по-скоро е страстно и емоционално човешко същество, "чистият човек в нашата така сложна епоха, честният, всеотдайният, готовият на саможертва за благото на себеподобните си".