В тази книга са включени пиеси от Артур Шницлер, които са писани през периода 1891 - 1905 година, които не са загубили и днес своята актуалност, защото показват колко много писателят се интересува от отношението на човека към нормите на обществото и неговата обвързаност към тях. В това се крие общочовешкото им звучене, което дава изключителни възможности на режисьори и актьори да разгърнат своя талант.

"В неговите обхватни произведения са представени правдиво и меланхолията, и иронията, и то така странно и неповторимо свързани, както това не може да се изрази по друга формула, а може само да се покаже чрез живо очертаните образи, създадени от един поет."

Стефан Цвайг

♦  ♦  ♦

Артур Шницлер (1862-1931) е сред най-популярните представители на виенския модернизъм в България. Известен е и като белетрист, и като драматург. Част от огромното му драматургично творчество е било добре познато у нас в началото на ХХ век, но днес името му се свързва преди всичко с диалозите от пиесата му "Хоровод" и цикъла Анатол.

Така за съвременния зрител постават напълно непознати множеството му едноактни и големите му пиеси, които го разкриват като задълбочен познавач и аналитик на човешката психика, като скептичен хуманист и ироничен наблюдател на обществените процеси.