Всичко край нас е просто живот, всяко нещо има смисъл и цена и е достатъчно да се съсредоточиш и да се вгледаш, за да разбереш, че всички сме част от една огромна симфония, която всяка сутрин, в искряща какофония, импровизира своето оцеляване.

С романа "Хората не обитават еднакво този свят" френският автор Жан-Пол Дюбоа печели литературната награда Гонкур (2019). 

„Ако романите на Дюбоа бяха преведени на английски език, статутът му във Франция щеше да е сравним с този на Джон Ървинг и Уилям Бойд“, казва президентът на академията Гонкур Бернар Пиво.От около 30 години творчеството на дискретния и популярен писател привлича вниманието с деликатността си и дълбоката си хуманност. Автор е на романи и пътеписи и е репортер на Le Nouvel Observateur. През 2004 г. Дюбоа печели литературната награда Фемина.

Двадесет и вторият роман на Дюбоа описва историята на Пол Хансен, който от две години е зад решетките в затвор в Монреал и споделя килия заедно със странен член на организацията „Хелс ейнджълс“.

Хансен е с благ нрав и доброжелателен, с безукорно поведение в един блок в монреалски квартал. „Двайсет и три години бях надзирател, портиер, момче за всичко, медицинска сестра, изповедник, градинар, психолог, техник по електроника, водопроводчик, електротехник, готвач, химик, механик, накратко – почетен пазител на този малък храм, за който имах почти всички ключове и знаех всичките му тайни. “

В края на романа читателите ще разберат защо е попаднал зад решетките. Междувременно ще излязат на преден план спомени за изгубено щастие. Това е историята на един свят, който е на път да изчезне и да бъде заменен с друг, в който доминират неправдата и презрението.