Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография – така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън… Или Великия Чаплин.

Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с /и сред/ писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил.

На живота гледам леко / по-често лекомислено/ – така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и пръст да ми покажат.

Средновековните алхимици търсеха философския камък.

Покрай химията на шегата открих алхимията и някакво свое философско камъче – да не се взимам на сериозно! Да се отнасям иронично към живота и самоиронично към себе си.

Надявам се това скъпоценно камъче да проблясва тук-там в тази книга.

Михаил Вешим