Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831 г.) е монументална фигура за философската наука като достижения и като принос за развитието на поколения мислители след това. Интелектуалната среда, която го обгражда от най-ранно детство в лютеранска Прусия, способства за високата му образованост и ерудиция, а фанатичната страст, с която интерпретира и надгражда мъдростта на вековете, предопределя нескончаемия размах на неговата мисъл. Хегел е сред бащите на класическия немски идеализъм, а диалектическият метод на философията му има характера на революция в теоретичното мислене. Дълбочинния анализ, който Хегел прави на човешкия дух и на връзката му със събитията във времето, изгражда съвършено нова представа за логиката на историческата динамика.

Още приживе философът се радва на всеобщото уважение сред представителите на немския интелектуален елит, а дълго след смъртта му идеите и тезите му продължават да оказват колосално влияние върху развитието на отделните философски школи и вероятно никога няма да загубят своята актуалност.