Рисков играч ли сте? Позната ли ви е тръпката от очакването на развоя на срещата след направения залог? Дори и най-сигурната прогноза крие доза риск и именно това е най-вълнуващото.

Отстрани хората, увлечени по хазарта, изглеждат нереално неразумни. Готови са да заложат всичко, само и само да са в играта. Не си ли дават сметка, как е правилно да се постъпи? Не могат ли просто да спрат с глупавите постъпки? Да спестят на близките си главоболия, пари, нерви?

Така е обаче отстрани. Когато си вътре, винаги следващият залог ще бъде твоят удар, а адреналинът да оцелееш на ръба е твоят наркотик. Всеки познава такива хора. А много от нас са или са били тези хора. И главният герой на „Хазарт“ е един от тях. Самонадеян, чаровен, търсещ границите си. Ще успее ли да победи играта? Да се обзаложим?

Стоян Николов-Торлака за романа „Хазарт“:

„Често ме питат, автобиографична книга ли е „Хазарт“? Отговорът тук е един. Категорично не. Моите смехотворни драми са буря в чаша вода в сравнение с това, което преживява главният герой. Чак до там не успях да стигна. И хич не съжалявам.

„Хазарт“ не е и книга за десетките, а може би и стотици приятели и познати, които още не са се откопчили. За жалост знам, че някои, дори повечето от тях, няма и да се откопчат, защото пустата тръпка е могъща. Завладява егото ти, когато печелиш, налива разтопеното олово на реваншизма във вените ти, когато губиш. И някъде около хоризонта печалбите и провалите губят значението си.

Остава само наркотикът, чувството за всемогъщество, илюзията, че всичко е в твои ръце, омагьосващите разкази за оня, дето хванал с един паунд права колонка с десет точни резултата на футбол и спечелил 930 000 лири… Ако не беше тъжно, щеше да е смешно, защото в хазарта ситуацията е „Бий мa, обичам тa!“. Колкото по-зле стават нещата, толкова повече се настървяваш и нищо не може да ти помогне, защото си вътре, неразделна част от механизма на голямата месомелачка и не можеш да погледнеш касапницата и да се „насладиш“ на цялата ѝ „прелест“. Това е нормалният ти живот. Другото са подробности.

Признавам, стряскащо е да гледаш отстрани свободното пропадане на близки до сърцето ти хора и да знаеш, че си бил част от всичко това. Като тях. Че години наред си крачел смело по ръба на бездната, докато камъчетата са хрущели под напуканите ти пети и са се сривали в тъмната паст.

„Хазарт“ не е автобиографична книга, но за сметка на това е много лична. Не е книга с действителни лица и събития, но е хомогенна сплав от безброй срутени животи, съдби и мечти. Не е книга за безнадеждността, но хич не е и оптимистична. Не казвам, че няма смях, но не отричам и да се промъкват известни елементи на отчаяние.

„Хазарт“ не е книга, която възнамерявам да ви разказвам. Ако ще я четете, давайте. Ако ли не, ваша воля.“

Стоян Николов-Торлака е автор на четирилогията „Северозападен романь“, „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“ и „Херакъл от Диви дол“. Тя е написана изцяло на северозападен диалект с характерното за региона пиперливо чувство за хумор.

Писателят е автор и на историческия роман в две части „Иваил цар“.