Аз съм зайче, при това доста забавно. Ако не бях, фокусниците щяха да измъкват от цилиндрите си не зайци, а мишки! Ако не бях аз, в тази книжка щеше да се разказва за едно скучно хлапе фокусник. Ако все още не сте разбрали, и аз съм фокусник като Хари – хлапето, чийто асистент се предполага да съм. Само че рано или късно ще дойде денят, в който аз ще вадя него от цилиндъра си! Само трябва да съм търпелив и да убедя Мадам Пени, нашата учителка по магия, че аз съм изгряващата звезда. Хари постоянно се мъчи да ми попречи – също както в деня, когато започва тази налудничава история!

Мадам Пени най мрази учениците да закъсняват за часовете ѝ. Зайчето Бъни е доволно - и днес Хари закъснява за сутрешната проверка, а когато се явява в последната минута, е… без панталон. Разбира се, той не остава длъжен на пакостника и поврежда будилника му, обаче зайчето и този път съумява да е навреме и пак получава медал. Хари е непримирим и му залага капан след капан, но винаги сам попада в него. Накрая с помощта на вълшебната пръчка Бъни го изпраща в саваната в подземния свят. Хари се връща в клас навреме, но е последван от животните в саваната. Три маймуни се завтичат към бюрото на учителката. Една задига очилата й, друга отмъква обеците й. Мадам Пени решава да използва червения си молив. Наказание за Хари – най-накрая!

Бъни построява сейф със стотици ключалки, катинари и вериги, за да скрие в него вълшебната пръчка. Само че не знае, че Хари го е видял и че неприятностите за него тепърва започват. Хари влиза в шкафчето и се озовава в мрачен, компютъризиран коридор, където на всяка крачка лазери заплашват да го изпепелят. Той измисля хитроумен начин да стигне невредим до целта. Само че в скривалището дебне еднооко чудовище, освен това Бъни също се озовава вътре. Двамата с Хари се споглеждат… време е за бягство, вълшебната пръчка може да почака.