Исак Самоковлия е сред малцината босненски евреи, преживели холокоста, а разказите му са най-хубавият, най-точният и най-трайният художествен документ за техния живот и ни разкриват един чист, почтен, добродетелен свят, в който човешкото достойнство, солидарността - качества, присъщи на сефапдската общност, надделяват над нейните страсти и драми, колкото и бурни да са те, и придават един по-благороден, по-хармоничен нюнс на балканското ни битие и житие.

Настоящото издание е сборник с най-добрите разкази на писателя, кратък представителен избор от неговото творчество.

Исак Самоковлия е роден през 1889 година в Горажде, град, разположен на река Дрина в Босна. Потеклото на неговия род е от Самоков. Около 1860 г. двамата братя Барух, дребни търговци, напускат България и се установяват в босненското градче Травник. Според легендата те толкова често разказвали за живота си в Самоков, че местните хора ги прекръстили на Самоковлиите.

Исак Самоковлия завършва гимназия в Сараево, където по това време учи и бъдещият нобелов лауреат Иво Андрич, който по-късно ще каже за него: "...сефардската общност в Босна и Херцеговина е дала на нашата литература един забележителен писател..."