„Хаджи Димитър“ на Ботев“ е книга за едно стихотворение – опит чрез една гениална творба да се реконструира моделът на българска­та душевност. Типологичният анализ не се задово­лява с най-общите констатации за съдържател­ност и формални особености на Ботевото стихот­ворение „Хаджи Димитър“, а се стреми да определи и анализира всички ония пластове, които като културологични стойности и етнически особенос­ти определят тази българска душевност в нейната самобитна и в същото време отворена за чужди ценности структура. Във философско-естетичес­ката цялост на „Хаджи Димитър“ се съдържат и функционират генеративно-езическото, християн­ското, фолклорно-обредното и художественото отношение на българина към света, който го заоби­каля, и света, който е в самия него.

Творбата на Ботев, взета сама за себе си и в контекста на ця­лата българска литературна и обществена исто­рия, е категорично доказателство за упованието на един народ, който има всички основания да се гордее със своята съдба – като минало, като нас­тояще и като бъдеще. Книгата е адресирана до преподаватели, сту­денти, ученици; до всички, които обичат родната литература и вярват в нейната способност да ус­тоява на жестоките капризи, с които понякога ни изненадва обществено-политическата конюнктура.