Това е роман за града, който ни е отказан. За невъзможната София, за обърнатите гърбове, за захлопнатите врати, за лишаването ти от избора да бъдеш там, където мечтаеш да бъдеш. За София, която не си.

„Градът на Божията мъдрост“ показва ситуация, характерна за съвременния българин – мигриране от родното място в столицата: заради провинциализма, ограничаващ свободата и възможностите за развитие, но също така и от любопитство и желание да постави на изпитание и личността си, и способностите си да преодолее по-сложни житейски трудности, както и да попадне в конфликтна и конкурентна литературна среда. Светлозар Стоянов, журналист в периферни провинциални издания, иска да стане не само софийски, но и световен писател. Няма на какво друго да разчита, освен на таланта и на своята откровеност в търсене на истини. Сблъсъкът с новата среда е понякога екзистенциално трагичен, но Светльо успява с безкомпромисна честност и смелост да разкаже за онова, което мнозина български писатели са премълчали.

Светлозар Стоянов е роден през 1974 г. в Казанлък. Завършва Българска филология и етнология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Работи като репортер, редактор и автор в регионални и национални медии, като гимназиален учител по български и литература, художник-портретист по Черноморието, екскурзовод, барман. Автор е на три книги „Втора класа“ (2010), „Гравюра от белези“ (2014) и „Градът на Божията мъдрост“ (2024). С „Втора класа“ печели Националния конкурс на „Южна пролет“ в категория проза и Национална награда за дебют „Светлоструй“, а за „Гравюра от белези“ е отличен с Националната награда „Николай Хайтов“ за млад автор.