„Говорят световете“ е поетична книга на Атанас Звездинов и от изд. „Захарий Стоянов“.

Да крачиш само - е съпротивление.
Да влезеш във вода, в огън - пак.
Нестигнатата цел - съпротивление.
Постигнатата - носи негов знак.
И плуга,
и ракетата,
зърното,
и труса нейде в земните недра,
прибоя на морето...
Как животът
това съпротивление побра!
Плътта ни не е ли съпротивление?
А мисълта?
А чувството за дълг?
Съпротивление е съвестта.
И бреме е.
Ама какво без нея бих могъл?
Часовниците като белезници
заключват китката ни за това,
което все да правим сме длъжници.
Кое ни неусетно окова,
че все вървим и все вървим нататък,
където свети онзи ключ -
мечтата.