Пейо Яворов пише своята биография на Гоце Делчев в месеците след смъртта на големия български революционер и бруталното потушаване на Илинденско-Преображенското въстание. И до днес тази книга остава основен източник за живота на бореца за свобода и за делото на въстаниците. В новото издание е включена и главата „С Гоце“ от мемоарите на Яворов „Хайдушки копнения“.

„Тъй проповядваше Гоце, защото само любовта към народа го ръководеше на всяка стъпка в бурния негов живот. Той искаше свобода за македонското население, а не за македонската земя. Гоце не можеше да изложи на сеч десетки хиляди души, когато отказваше смъртна при­съда дори и за доказани турски шпиони.“

„Гоце имаше несъкрушима вяра в своите сили и търсеше същата вяра у другари­те си, за да свали върху по-малко плещи рево­люционното дело и да остави върху народа ни­щожната тежест на едно нищожно съдействие. И по тоя начин той искаше да жертва себе си за народа, а не да жертва народа за някакви свои опити.“