„Седни спокойно, нека се порадваме!“ – казва Карлик на своята приятелка. Когато такава чудесна покана е отправена не от човек, а от домашен дух, какво да правим, поклащайки невярващо глава?

Може ли нормалните хора да говорят с природни същества?

Който прочете „Господарят на елементите“ на Бастиан Бан, вече няма да се усмихва снизходително на подобни истории. „Тази книга не е луксозен продукт – подчертава авторът, – а необходимост и същевременно предизвикателство. Ще се осмелим ли да прекрачим в един паралелен свят, в който, танцувайки, ни посрещат гноми, силфи и саламандри?...“

За свидетели на своята необичайна гледна точка Бан призовава исторически източници – от ирландските друиди през Парацелз до визията за една бъдеща духовна физика. Той цитира Рудолф Щайнер като един от малцината, занимавали се сериозно с тази тема през ХХ век. Но онова, което изключва тези необикновени истории от сферата на фантастиката, е едно прастаро, почти напълно забравено разбиране на ранните християни: за тях Христос е Господарят на елементите, цар и спасител на всички твари: на всички хора, на всички природни същества и на самата жива Земя.

Ако подходим непредубедено към космоса на тази книга, вероятно ще се изкушим да разгледаме някои необясними до този момент събития в собствения си живот. Може би след това ще решим дали – без егоизъм и предразсъдъци – не си струва да проучим точно този аспект на действителността – да обърнем внимание на незначителни на пръв поглед неща: как слънчевите зайчета играят по горската пътека, как вятърът шепне и напява в листата...

А и дали не долавяме нечий „поглед“?

Обединяването на Христос със света на хората и една „натура“, която същевременно е световна душа и „Божия дъщеря“, ни натоварва с почти непосилната отговорност да одухотворим „Земята“, „Тялото Господне“, докато един ден тя се превърне в звезда на любовта.

Евелина Банева