В „Годишнина от завършването“ Ламия Бегагич ни прави свидетели на късчета от живота на някогашни съученици, все още млади хора, чието съществуване е белязано завинаги от войната. Ала гръмките думи, както и големите теми не присъстват в разказите, или остават някъде на заден план. 

Бегагич предпочита ежедневните случки и събития, интересува се от партньорските отношения, от пукнатините и разминаванията между хора, които би трябвало да са си близки, от техните явни и скрити разочарования, от неизреченото. Пестеливо и деликатно, с две-три кратки реплики или жест писателката ни въвежда в най-съкровените мисли, надежди и страхове на своите герои, оставя ги да се саморазкрият, да заговорят пред нас с естествеността, с която се изповядват пред самите себе си. Включените в сборника двайсет и три кратки историйки, или „разрези“, както ги нарича самата авторка, са съвършени в своята простота, а за любовта и вътрешните преживявания рядко се пише с такава непретенциозност, мъдрост и кристална яснота.