„Гласовете на Маракеш. Записки след едно пътуване“ е кратко описание на Елиас Канети на пътуването му до Мароко, публикувано за първи път през 1967 г. Книгата представя четиринадесет наблюдения, които Канети осъществява в Мароко и в които разказва за първото си извъневропейско пътуване. Авторът води читателя като разказвач от първо лице в мароканския град Маракеш, който посещава през 50-те години на миналия век в компанията на филмов екип. През март 1954 г. придружава екипа, натоварен от филмова компания със задачата да заснеме документален филм за страната и хората там.

Писателят е очарован от пътешествието. От една страна, той оценява високо възможността да се запознае с една арабска страна в преддверието на Европа и Иберийския полуостров, белязана от много и различни етнорелигиозни култури. От друга страна той самият е роден в културнохибридната среда на гранично мултикултурно пространство на българския бряг на Дунава.