Ей го пак Борис! Помните ли го?! Онзи Борис (от първата част на „Германия, моя любов“), който взриви фармацевтичната лаборатория в най-престижния германски университет; реши да стане топбарман, без изобщо да близва алкохол, и избяга от злополучно интервю за работа под предлог, че приятелката му е бременна. А приятелка нямаше... камо ли пък бременна!

Е, приключенията и походът му за „покоряване на Запада“ не секват!

Втората част на „Германия, моя любов“ ни потапя в не по-малко абсурдни и смешни ситуации – преживени от главния герой точно така, както са описани. Този път обаче има една малка разлика: Борис е идея по-зрял, по-ориентиран и като че вече знае какво трябва да направи, за да му се получат нещата. Западът може и да остане непокорен, но нашият герой със сигурност ще разбута пластовете, за да си намери място под Слънцето.

Е, да! Западът може и да не падне на колене, но със сигурност няма да забрави, че Борис е бил там!