Какво ще се случи с човечеството, ако се научим да разчитаме и да манипулираме собствената си генетична информация?
Какви възможности и опасности крие разгадаването на Кода на кодовете - човешкия геном?
 

Това е фокусът в книгата на един от най-големите специалисти в областта на генетиката - Сидхарт Мукхърджи. Историята на гена започва в затънтено августинско абатство в Моравия през 1856 г., където един монах се натъква на идеята за „единица на наследствеността“. По-нататък се пресича с Дарвиновата теория на еволюцията, за да се сблъска с ужасите на нацистката евгеника през 40-те години на ХХ в. Откриването на гена бележи следвоенната биология и преобръща разбирането ни за сексуалността, темперамента, избора и свободната воля. Това е история за човешка изобретателност, но и за зловеща обсебеност - от Дарвин и Грегор Мендел през Франсис Крик, Джеймс Уотсън и Розалинд Франклин до хилядите учени, които и днес работят върху разбирането на човешкия геном.

Разгърнете тази епична, вълнуваща история за раждането и развитието на една от най-революционните научни идеи. Втъкана в книгата като червена нишка присъства и историята на семейството на Мукхърджи с повтарящия се модел на психични заболявания, напомняйки ни за дълбокото значение на генетиката за всекидневния живот. Книгата звучи особено актуално днес, когато съществува реалната възможност да променяме човешкия геном и по този начин да влияем върху съдбата и идентичността на децата си. Готови ли сме за тази отговорност?
 

Историята на гена започва през втората половина на XIX в. с Грегор Мендел - ужасен свещеник, но способен градинар в неизвестно августинско абатство в Моравия. Обсебен от граха, който отглежда, той забелязва как определени особености като текстура, цвят и височина се предават и се повтарят в следващата реколта. Това е първият сблъсък с идеята за „единица наследственост“. Почти по същото време Дарвин развива теорията за еволюцията и трансформацията на видовете. През 1905 г. Уилям Бейтсън, английски биолог и последовател на тези взаимносвързани идеи, провижда в бъдещето и казва: „Едно нещо е сигурно. Науката за наследствеността скоро ще придобие огромна сила, а в някои страни тази сила ще бъде приложена за контролиране на състава на нацията.“

Скоро думите му биват потвърдени. Първият Международен конгрес по евгеника се провежда през 1912 г. Евгениката е набор от концепции и практики, целящи подобрението на генетичните качества на група хора. Именно тогава, преди 115 години, е родено дете на име „арогантност“, захранено с оскъдни и крайно недостатъчни знания. То пораства и създава къщите за привилегировани в Америка и концлагерите в Европа. За съжаление, нашите интелектуални предшественици не са били на прав път - не генетичната чистота е тази, която нашето ДНК е предназначено да запази, а генетичното разнообразие - единствената застраховка срещу непредсказуемото бъдеще.

Днес, 100 години по-късно, идеята за ген не е само теоретична абстракция, а работеща молекулярна машина с огромен потенциал. Генетични модификации на човешки ембриони вече се случват. Новите технологии са в състояние да променят реакциите на организма ни към стотици наследствени заболявания, могат да влияят върху съдбата и идентичността на децата ни. В този смисъл най-интересното събитие в областта на генетиката е пред нас - може би много по-близо, отколкото си мислим.

С новата си книга „Генът“ Сидхарт Мукхърджи (автор на „Императорът на всички болести“) е направил една възхитителна услуга на читателите, като е превърнал най-важната научна сага в историята в приказка, която може би е по-добре да не знаем. В нея е преплел и историята на собственото си семейство, преследвано от психични заболявания поколения наред. Дал е отговори на въпросите какво ще се случи с човечеството, ако се научим да разчитаме и да манипулираме собствената си генетична информация, и какви възможности и опасности крие разгадаването на Кода на кодовете - човешкия геном.

♦  ♦  ♦

Сидхарт Мукхърджи е роден през 1970 г. в Ню Делхи. Работи в Колумбийския университет – преподавател, учен и практикуващ онколог в Медицинския център на университета. Завършил е Станфордския университет, Оксфордския университет (където прави докторантура по причиняващи рак вируси) и Харвардското медицинско училище. Специализирал е онкология в Раковия институт „Дейна-Фарбър“ и е практикувал в Масачузетската многопрофилна болница. Има публикации в „Нейчър“, „Ню Ингланд Джърнъл ъф Медисин“, „Нюрон“ и „Джърнъл ъф Клиникъл Инвестигейшън“. Автор е на бестселъра „Императорът на всички болести“, за който получава награда „Пулицър“ през 2011 г. в категорията за нехудожествена литература.