През 1833 година двайсетина младежи се събират в бляскав парижки ресторант. Разговарят за политика, за светски събития, за изкуство и стигат до еротичната литература. Обсъждат античните образци, сладострастните и безумни видения на маркиз Дьо Сад, пикантните епиграми на Ювенал и Теренций и накрая заключават, че не е възможно да се напише подобно произведение без употребата на цинични изрази и думи. Тогава един от сътрапезниците, който дотогава си мълчал, се обръща към останалите: „Господа, нека след три дни отново се съберем тук – надявам се да успея да ви убедя, че не е трудно да бъде създадена еротична творба, без да се прибягва до пошла словесност.“ Предложението бива прието и три дни по-късно младият човек донася ръкописа...

Така се ражда „Гамиани“ – плод на предизвикателство, което авторът отстоява блестящо. Две жени и един мъж споделят две нощи в необуздано сладострастие, доверяват си без задръжки по-раншни изживявания – понякога възпламеняващи, понякога скандални. Но разказът никога не изменя на изящната словесност.

Повестта „Гамиани или две страстни нощи“ е обявена за най-преиздаваната творба за ХIХ век, с над четирийсет издания – дори във викторианска Англия (1864). Преведена е на множество езици и се публикува до ден-днешен. В родната си Франция понастоящем е налична в над петнайсет хартиени издания и още толкова електронни.

♦  ♦  ♦