Годината е 1986-а. Светът е на прага на икономически колапс, а Земята е заплашена от ужасна катастрофа. Група напълно непознати, събрани от случайността на кораба „Баиа де Дарвин“, се впуска в „Най-голямото пътешествие сред природата на века“. Тяхното на пръв поглед развлекателно приключение неочаквано се превръща в еволюционно оцеляване, след като фаталният глобален конфликт настъпва, а те се оказват единствените незасегнати от него. И всъщност – сред последните представители на човешкия род.

Принудително изолирани на галапагоския остров Санта Росалия, фалшив капитан, бременна японка, пенсионирана американка, сляпа дъщеря на милионер и три момичета от тайнствено еквадорско племе неволно слагат начало на новото човечество. В хода на следващите милион години те и наследниците им очертават историята в различна посока: хората най-сетне успяват да отхвърлят властта на големите си мозъци и да заживеят в хармония със себе си и природата.

Разказана от призрака на Лиън Траут – син на Килгор Траут, литературното алтер его на Кърт Вонегът – с присъщия хумор и безпощадна ирония на американския модерен класик, „Галапагос“ е проницателна сатира, която поставя под съмнение човешкия прогрес, но също и благодатното бъдеще, което сме изградили в представите си днес.

Кърт Вонегът (1922 – 2007) е американски писател, автор на четиринайсет романа, множество разкази, пиеси и нехудожествени текстове. Участието му във Втората световна война оставя траен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото негодувание на Вонегът към функционирането на човешкото общество се проявява във всеки ред на безкомпромисната му сатира.