Краят на Първата световна война е оповестил началото на ново време не само в икономическия и политическия живот на Европа. На сцената на културата също ври и кипи – освободени от ужаса на окопите и от мисълта за утрешния хляб, твoрци търсят нови вдъхновения. Ако реалността не е достатъчна, защо да не ги намерят отвъд, в сюрреалното?

В тези години на кипеж една млада и интелигентна жена е оставила с болка опустошената си родина и е намерила своето място в центъра на културния водовъртеж на Европа – Париж, в обществото на сюрреалистите. Променила е дори рожденото си име Елена на Гала, но винаги ще ѝ липсва снежната безбрежност на руската степ.

В тези години един млад мъж, Салвадор, в малък каталунски град, далеч от кипежа на голямата Европа, е отхвърлил обучението в Академията на Мадрид и рисува в свой собствен стил, вдъхновяван от красотата на средиземноморския бряг, свързвайки реалност със сън и мечти.

Съдбата среща Гала и Салвадор, севера и юга, тя – женена и 10 години по-възрастна, той – млад и свободен, и ги свързва в една невъзможна любов. Тази връзка не успяват да разкъсат нито житейски трудности, нито злонамерени хора, „докато смъртта ги раздели“. Гала и Дали, НЕРАЗДЕЛИМИТЕ.

„Гала се превърна в солта на живота ми, в моя пътеводен огън, в моето друго аз.“
Салвадор Дали