Немският философ Фридрих Ницше (1844-1900) е навярно най-четеният философ на света днес, но той също така е и най-малко разбраният. Приносът му във философията включва декларацията, че Бог е мъртъв, и следствията, което има това за моралната философия. Тук Ницше атакува религиозната вяра, както и убедеността в обективните ценности или истини.

Ние трябва да изберем основните си ценности. Смъртта на Бог оставя човека свободен да се превърне в човек според своите разбирания, да стане свръхчовек. Свръхчовекът е човек, който реализира потенциала на човешкото същество и не се възпира от вярата в отвъден живот. За Ницше свръхчовекът е израз на способността на хората да използват това, което той нарича воля за власт.

Тази неясна концепция предполага, че сме способни да контролираме и насочваме вътрешните си подтици, което е форма на самоовластяване. Освен това отликата на свръхчовека от останалите, от „стадото“, е способността да ръководи живота си, дори ако това означава, че той или тя ще трябва да живее същия живот отново и отново. Това е ницшеанската концепция за вечното повторение - мислен експеримент, предназначен да „изпита“ готовността на индивида и желанието му за самоутвърждаване.

Такива прочути философи, като Жан-Пол Сартр, Албер Камю и Мишел Фуко, са повлияни от неговите идеи и методология. Извън философията психологическите му прозрения повлияват на вкусовете на Карл Юнг, а стилът му и ученията му въздействат на писатели и художници, сред които са Юджийн О'Нийл, Милан Кундера, Томас Ман, Никос Казандзакис и Марк Ротко.