Повече от всяка друга, една книга с фрагменти не съдържа нищо извън себе си точно защото повече от всяка друга съдържа само минимална част от себе си - необходимото и достатъчното. А ако нещо все пак би могло да се добави, то бездруго ще е вече казано. Например, че това е именно книга, макар и книга с фрагменти, външно рамкирана от една календарна година (способ, комай единствен способен да дисциплинира поне относително една толкова недисциплинирана книга, каквато е книгата с фрагменти).

Но това е и изследване на жанра, защото не инак, а просто по силата на естественото съответствие между формата и съдържанието една монография върху фрагмента може да бъде само фрагментарна.

Фрагментът е най-играещият жанр и играта е непоклатимото му алиби. Той винаги е по-голям от себе си и по-малък от себе си. Това го отличава от афоризма, който е самотъждествен.

Начин на употреба: Чети бавно или не чети!