"Черно-бели фотографии (много рядко има цветни) с гравирано черно-бяло послание. То покълва директно от сюжета и враства в тъканта на образа. Сред пъстрите страници на списанията Кулековите фотописи са внезапно каре тишина в шума от информационната лавина. Зона на просветлението, откъснато като цвете "по пътя". Колкото по-прости и непретенциозни – толкова по-въздействащи и мъдри са тези жанрово гранични творби, положени между арт фотографията и минималистичната литература. Своеобразни репортажи на сърцето. Визуално хайку, родено от особения поглед откритие, от сюжета с неочакван край, от парадоксалния ракурс на кадъра и от усмихнато-тъжния му, често болезнен прочит."

Мария Ландова

"Пред нас са живописните фотографски находки, по които Иван Кулеков е драскал своите парадокси и меланхолии. Някъде почеркът е детски, другаде - нервен и възрастен. На трето място е машинопис. Но винаги безпомощно мъдър, винаги пълен с топлота и отчаяние. Хайку, най-кратки философски жанрове? Не, няма никакво значение, защото съчетанията между текст и изображение често хващат дъха и сърцето."

"Балансът между слово и изображение е перфектен, защото текстът на Кулеков не е коментар на картината, нито пък картината е илюстрация към текста: две равноправни медии преливат хармонично една в друга, образувайки органично цяло. Разгърнете произволно книгата, разгледайте снимката, на която сте попаднали, прочетете на глас текста към нея и ще усетите въздействието на онова, което се нарича Gesamtkunstwerk. Това е рядкото постижение, което се е удало на Кулеков."

Стоян Гяуров