Събрани са материали от конференцията „Фолклор и образование”, организирана от БАЧУ и фондация „Детето и фолклора” с водещи специалисти по фолклор, преподаватели във висши учебни заведения, учители по литература, музика, изобразително изкуство в средното училище, представители на Министерството на образованието и науката. Фолклорът е специфичен тип култура, несъпоставима към някакъв дял или период от развитието на националната литература. Тази култура обхваща много различни по форма и същност текстове, както словесни, така и музикални, и танцови, и пластични. Преподаването на фолклор в най-добрия случай би трябвало да бъде изведено като самостоятелна дисциплина (предмет) в училище. Компромисен вариант е преподаването на фолклор не само в часове по литература, но и по история, музика, рисуване и други предмети, които да допълват взаимно знанията на учениците. На учителите от средните училища се препоръчва да въвеждат разнообразни и гъвкави форми на запознаване на учениците с българското народно творчество не само като пасивно знание, а и като умение за жива културна практика.