Тези диалози не само дават израз на уникалните стилове на мислене на Хабермас и Дерида, а вкарват в действие самата сърцевина на техните философски теории. Всеки диалог е съпроводен от критическа студия, в която целта ми е както да хвърля светлина върху главните аргументи по отношение на терора и тероризма, издигнати от Хабермас и Дерида по този повод, така и да покажа мястото им в по-широкия контекст на теоретичните възгледи на всеки от тях.

В тази книга за първи път Хабермас и Дерида се съгласяват да застанат един до друг, като отговарят успоредно на поредица от близки въпроси. Аз съм много благодарна за тяхната готовност да направят това по темата за 11 -ти септември и заплахата на глобалния тероризъм.

На 11-ти септември Хабермас е бил в дома си в Щамберг в Южна Германия, където живее отдавна. Дерида е бил в Шанхай, Китай за поредица от лекции. Новината го заварила, докато седял в едно кафене с приятел. Тази книга разказва също и техните истории. 

В техните два разговора с мен те разказват какво е означавало за тях да бъдат в Ню Йорк, град, който и двамата обичат, непосредствено след 11-ти септември. И на двамата дълбоко им бяха подействали както страхът, създаден от нападенията с антракс, така и емоционалното опустошение, което се усещаше, просто докато си ходиш по улицата. Техните истории обаче са също и за това, какво им е струвало като философи да изложат схващанията си на предизвикателството на най-.тежката от всички задачи - оценката на едно отделно историческо събитие. Поради огромния риск и увереност в себе си, които изисква това, за един философ тази история също е много лична.

Срещата с може би най-разрушителния ден в живота им на възрастни е предизвикала и у Хабермас, и у Дерида много автентични реакции - т.е. реакции, които отразяват изключително оригиналните начини, по които всеки от тях формира, съчетава и създава идеи.