‌В уютната къща с червените врати, където котката Ема и кучето Джак живееха заедно с Вики, мама и тате, бе полутъмно. Раничко беше, към четири и половина сутринта. Навън бавно се развиделяваше и се чуваха малките гларусчета, които вече извиваха гладни гласчета. Трябваше да е тихо и спокоино, обаче не беше. Врати се отваряха и затваряха, падаха предмети, столове се обръщаха и целият апартамент бе огласен от веселото топуркане на четири чифта котешки крачета. Фатиб и Конди се гонеха лудешки!