„Човекът е фантазиращо животно.
Историята на разума е история на етапите, през които е минало опитомяването на нашето необуздано въображение.“

„Човекът е животно, на което само излишното му е потребно.
Техниката е произвеждане на излишното – и днес, и в палеолитната епоха.“

„Човекът няма природа – има история.“

Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет – „Размишления за техниката“, „Историята като система“ и „Идеи и вярвания“ (превеждат се за пръв път на български език) – са своеобразна абревиатура на идейния комплекс, създаден от този най-значим испаноезичен философ на ХХ в. Относително кратки, те съдържат обобщенията на основни теми и тези, в които е съсредоточена ортеговата философска мисъл: човекът като природна аномалия и фантазирането като неотменимо условие за преодоляването на тази аномалия; техниката като начин за спогаждането между природата и човека; историята като естеството на човека; историческият разум като наративен разум; вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без което е невъзможно мисленото...