Берлин след 1929 година. Време, в което публичните домове са ателиета на художници, а нацистите се нахвърлят върху обикновените граждани по улиците. Животът кипи и не обръща внимание, че обществото корозира. Докато все още има работа, Якоб Фабиан се труди през деня и посещава скритите заведения на града през нощта. Той се опитва да запази себе си и своите идеали в лабиринта на големия град, но градът се извива и върти като в трескав сън, а политическата реалност на бъдещите световни катаклизми причаква зад всеки ъгъл.

„Фабиан. Историята на един моралист“ е като че единствена по характер книга в творчеството на Кестнер. Макар написана с неподражаемото му чувство за хумор, тя заема особено място в писането му като изключително социално и политическо наблюдение и манифест, които остават безсрочни.

За книгата си Кестнер пише в предговор на българското издание от 1962 година: „Масовата безработица, духовната депресия, последвала стопанската, стремежът към бягство от действителността, активизирането на безскрупулни партии - това бяха буревестниците на приближаващата криза… Някои почувстваха непреодолима нужда да се противопоставят на бурята и на затишието. Те бяха изтласкани настрана. Мнозинството предпочиташе да слуша панаирджийските кресльовци и тъпанджиите...

Обикновено моралистът не поставя пред лицето на своята епоха истинско, а разкривено огледало. Карикатурата, това законно средство на изкуството, е крайното средство, с което той разполага. Не помогне ли и то, тогава изобщо нищо не може да помогне. А да не помогне нищо, това - както в миналото, тъй и днес - съвсем не е необичайно. Необичайно би било обаче, ако то обезкуражи моралиста. Неговото място открай време е било и си остава изгубената позиция. И той я отстоява, доколкото може. Лозунгът му винаги е бил и все още е: Въпреки всичко!“