Роден в Русия през 1866 г., великият руски художник и писател Василий Кандински е сред най-важните пионери на абстрактното изкуство. Изоставяйки възможността да стане университетски преподавател, той предпочита да замине за Мюнхен, където от 1896 г. учи живопис. През 1901 г. става един от основателите на авангардно общество наречено Phalanx, което е основния форум на стила ар нуво в Германия. Изкуството на Кандински съчетава характерните черти на руското народно творчество останали в спомените му, с тенденциите на ар нуво (или още “модерн”). Към пречупената през творческия му поглед традиция той добавя флуоресцентни цветове, които са с голяма интензивност.

До 1908 г. художникът е премахнал излишния според него представителен елемент от творчеството си, а до 1913 г. постига чистата абстракция в творбите си. Самият художник споделя, че е разбрал силата на непредставителното изкуство в нощта, когато отишъл в студиото си в Мюнхен и не успял да разпознае една от картините си, поставена в грешна посока. Именно тогава го осенява идеята, че тя си има вътрешна красота, без значение как бъде ориентирана в пространството. От 1911 г. Кандински, заедно с Франц Марк, е сред най-активните фигури в групата Blaue Reiter. От 1921 г. е преподавател в Баухаус, където остава до закриването му през 1933 г.

Кандински е един от най-влиятелните художници на своето поколение, като не бива да се подценява и успеха му на писател. Абстрактният му поглед произтича от философските му възгледи за природата на изкуството, дълбоко белязани от теософията и мистиката.

Кандински не отрича напълно представителността на изобразителното изкуство, но смята, че “чистият” художник се стреми да изрази само “вътрешните и съществените” чувства, пренебрегвайки повърхностните образи и случаи.