Александър Гочев е роден на 18.11.1942 г. в Шумен. Завършил е Софийския университет със специализация по квантова химия. От 1968 до 1985 година работи в БАН (Централна лаборатория по биофизика; в Института за ядрени изследвания като ръководител на група по биофизика; защитава самостоятелен докторат по физика). От 1985 година е в САЩ.

През периода 1985 - 1989 година работи по покана в Texas А&М University and Purdue University, а от 1989 г. и понастоящем работи като старши редактор и експерт по теоретична химия и физика в Chemical Abstract Service (Columbus, Ohio) - най-голямата агенция за научна информация в света.

През 1980-та година е заместник-ръководител на каскадьорска група към Народния театър Иван Вазов и същевременно участва с нея в телевизионни и игрални филми, като в полско-българската продукция Окото на Пророка играе една от главните роли. В САЩ започва да пише пиеси, които се издават от редакцията на списание Пламък през периода 1999 - 2008 година.

През 2018 г. излизат като отделна книга „Далечни светлини“ на издателство Захарий Стоянов (пет многоактни и две едноактни пиеси). В списанията Везни и Пламък, в Словото днес на СБП, както и в други вестници и форуми са печатани негови публицистични статии, които са включени в настоящата книга Принудено и непринудено. Член е на Съюза на българските писатели (драматургия), на българския ПЕН клуб, на американския ПЕН център и на American Chemical Society.