„Няма друг в българската поезия от началото на 21 век, чийто почерк толкова внимателно да работи върху преобръщането на всекидневните гледки и ситуации в смислови бездни и височини. Чухов опитомява света, като го преобразява по целия вертикал от възможни значения.

Независимо дали се изкачва нагоре (към Бога), или слиза надолу (към Ада), Петър Чухов знае пътя – и за двете се изискват уменията на алпинист, който, вместо върху обезопасяващо въже, издевателстващо се люлее върху въжения мост на поетическата ирония.“

проф. д.н. ПЛАМЕН ДОЙНОВ, поет, драматург, литературен историк и критик, ректор на Нов български университет