Ерих Кестнер е преразказал за децата „Тил Ойленшпигел“, „Мюнхаузен“, „Дон Кихот“, „Гражданите на Шилда“ и „Пътешествията на Гъливер“. И го е направил толкова добре, че от класическите произведения е станала нова класика. Кестнер обича и лъжливия барон Мюнхаузен, и Дон Кихот, Рицаря на печалния образ.

Шегите на смешника Тил Ойленшпигел са му точно толкова близки, колкото наивните глупости на гражданите на Шилда или сухият английски хумор на корабния лекар Гъливер. Книгата съдържа пет „преразказа“, илюстрирани с оригиналните рисунки (отчасти в цвят) на Валтер Трир и Хорст Лемке.

В течение на вековете мнозина са се пробвали да доближат класическите творби до децата, като ги препаботят и направят по-разбираеми. Преработките на Ерих Кестнер са самостоятелни произведения, разказани със специфичното намигване на автора, който познава децата и говори на техния език.

Ерих Кестнер е написал много книги за деца, превеждани до днес в цял свят. Той е отличен с престижни награди, сред които „Георг Бюхнер“ и медала „Ханс Кристиян Андерсен“ (международната награда за детска литература). Веднъж авторът казва: „Повечето хора свалят детството си като стара шапка. Забравят го като сменен телефонен номер. Някога са били деца, после са станали възрастни, но какви са сега? Човекът е човек само ако е станал възрастен, оставайки дете.“