При цялата несъизмеримост на социалните светове от края на XIX и началото на ХХ в. основание за сравнимост между тях е обстоятелството, че тогава както и днес са се извършили междувременно дълбоки икономически, технологични и политически трансформации шоково, които нахлуват във всекидневния живот и постепенно преформират всекидневните възприятия. И тогава, и сега социалнонаучното познание е едновременно елемент от вихъра на преобразованията и същевременно чувствително сетиво за тяхната интерпретация. Паролата и в единия, и в другия случай е: самопроблематизиране на всекидневния живот.

Въпросът е да разберем чрез мислителите от миналото сами себе си, както иначе не бихме могли да се разберем. В този смисъл същественото е не какво пропуска да забележи с оглед на разгърнали се по-късно събития Вебер, а какво „специфично” вижда той от „своята” страна на историческото развитие (нещо, което все по-малко сме в състояние да долавяме ние, пребиваващите от „другата” страна) и дали отчитането на специфичната му визия няма да изостри сетивата ни за начина, по който разглеждаме всекидневния живот днес, без неговата перспектива да подменя нашата?”

Д-р Кольо Коев е ст.н.с. І ст. в Института по социология на БАН, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски” и ПУ „Паисий Хилендарски”. Автор е на „Метаморфозите на чужденеца”, „Видимостта. Феноменология на контекста” и др.