За да изживея величието на Еверест, трябва да съм такъв, какъвто е върхът. Трябва да мога да мисля като Еверест. Природата на върха, с който искам да се срещна без технически хитрости, ще ми разкрие човешката природа. Тогава ще знам какво изпитват върхът и човекът. Не ме интересуват големите височини, интересува ме само тази връзка.

Заставам срещу Еверест с цялото му величие и суровост. Готов съм да се откажа от върха, ако не мога да го изкача без кислородна маска. С модерни кислородни апарати аз мамя не върха, а самия себе си.

Легендарният катерач Райнхолд Меснер винаги се е стремял да предизвика собствените си способности и да подложи под съмнение „невъзможното“. През 1978 г. той за пореден път променя облика на алпинизма: заедно с Петер Хабелер стават първите хора в историята, които изкачват Еверест без допълнителен кислород. Този успех, плод на няколкогодишна усилена подготовка, разбива представите за възможно на скептично настроените лекари, учени и алпинисти, според които „Еверест без допълнителен кислород е самоубийство“.

За Райнхолд Меснер самото изкачване на върха никога не е стояло на преден план, за него важни са навлизането в непознати територии, изследването на собствените умения, изправянето срещу личните граници и съмнения. Преодоляването на страха и самотата са част от настоящата книга, в която освен личната си история Меснер разказва и тази на върха. Тя започва през 1852 г., когато е изчислено, че Еверест е най-високият връх на Земята, и е белязана от триумф и трагедии.

„Експедиция до крайната точка“ е разказ за първото изкачване на Еверест без допълнителен кислород, за първите, често трагични, опити за покоряване на върха и за всички знайни и незнайни герои от миналото, осмелили се да устремят поглед към Покрива на света. Но книгата е и яростна критика на все по-комерсиалните съвременни експедиции и призив за завръщане към изконните ценности на алпинизма.

Откъс от книгата

Години преди Австрийското алпийско дружество да състави експедицията си до най-високия връх на света, в която ние с Петер Хабелер бяхме включени като самостоятелен екип, аз бях започнал да се занимавам с Еверест. При придвижването с шерпите непрекъснато обсъждаме възможността за изкачване без кислородни апарати. Мненията остават разделени, макар и част от тях да вярват, че при сериозен опит може и да има някакъв малък шанс. Размерите – ледопадът, Долината на мълчанието, склонът на Лхотце, Югоизточния ръб – ни стават ясни чак седмици по-късно. Чак след като вече няколко пъти бях изкатерил отсечката до Южното седло, прекарвайки дни и нощи в мъчение на голяма височина, започвам да следвам съветите на Дауа Тенсинг. Дълго нося шапката му. В базовия лагер и по време на изкачванията като защита от слънцето. По-късно на ледопада вятърът ще я духне от главата ми и повече няма да я намеря.

Снегът се топи и водата се стича по отъпканите пътеки. Керваните с якове, които снабдяват последните села и пасбища с хранителни продукти и носят необходимия им инвентар, минават през кал. Качвам се нагоре покрай дълга молитвена стена. Сам със себе си. Колко често на път към базовия лагер съм тръгвал сам. Наслаждавам се на това уединение. Местните хора са ми достатъчна компания. Още не се вижда зелен мъх по стръмните поляни. Рододендроновите храсти вляво и вдясно на пътя стоят като изгорели. Листата висят кафяви и прашни. Но земята ухае на влага и пролет.
Когато въртя из ръцете си и разглеждам шапката на Дауа Тенсинг, ми се струва, че приличам на него. Да, аз съм много по-освободен от предишния ден. Колко интензивно мислех за Еверест, а дали знаех кой съм всъщност? С какво въодушевление, с каква лекота разказваше Дауа Тенсинг за експедициите си! Те са част от живота му, също както трите съпруги, шапките му и снегът, който така обилно бе навалял през пролетта. Има ли на света нещо по-интензивно от алпинизма? Нещо по-естествено?

Аз също вече бях изучил Еверест от всичките му страни. Най-вече в представите си. Да, аз съм един щур европеец, който пристига тук, защото иначе не намира никакви други възможности да придаде по-дълбок смисъл на живота си.

Вече от седмица сме на път. Вървим бавно, за да се аклиматизираме, и правим кратки отбивки до околните села. Така непрекъснато сме в контакт с шерпите, които от 400 години живеят в югозападната част на Еверест. В тези голи високопланински долини е трябвало да намират начини да оцеляват, докато експедиционното дело не им е предоставило шанс за увеличаване на благосъстоянието. Бях решил да катеря Еверест, както те го правят. Както човек решава да напише книга или пък да ушие дреха. И съм готов да понеса всичко по пътя към върха.

Роден в Южен Тирол през 1944 г., Райнхолд Меснер е едва на пет години, когато за първи път вкусва разредения въздух на Алпите, и оттогава любовта му към планината е безусловна. В своите 3500 изкачвания той прокарва над сто нови маршрута и става първият човек, стъпил на всички четиринайсет осемхилядника в света. Изключителната му кариера включва експедиции в Гренландия, Антарктида, Тибет, пустините Гоби и Такламакан. Автор е на над шейсет книги, които са преведени на повече от десет езика.