"Един след полунощ. През мене преминава потракването на влак - живея в района на гарата и пристанището. Пристига ли влакът или заминава? Дори и в съня ми това има значение. Винаги е имало. Разсънвам се, намятам дреха и излизам на терасата. Влакът е отминал в една от двете посоки. Трябва да е заминал. Не успях да му помагам мислено. Чувствам се несправедливо изоставена... от влака. Паля цигара, гледам към осветеното пристанище. Един кораб протръбява мощно - еднократно. Сигурна съм, поздравява мен. Друг в този час наоколо няма."

"Отдавна следя присъствието на Керана Ангелова в литературата ни и съм щастлив, че тя живее и твори в Бургас - най-важният град на моята младост. Браво за стоицизма, който проявява!
Радвам се, че я има - с възторг съм от прекрасния език на романите и поезията ѝ, от психологизма на писането ѝ, от рядката ѝ наблюдателност и тънко уловените детайли.
От сърце пожелавам на добър час на новата ѝ книга с миниатюри, фрагменти и есета!"
Иван Теофилов