Повествование за създаването на първата в света автоматична цифрова електронноизчислителна машина (компютър) и за нейния изобретател Джон Винсент Атанасов, за неговото родословие, което изгражда жив мост между България и САЩ, Европа и Америка в изблик на нова мъдрост.

С добавки от писмата и мемоарите на Атанасов за компютъра (вкратце), извадки от авторитетни енциклопедии, отзиви от чуждестранната преса, документи.

Илия Пехливанов е роден на 2.01.1941 г. в село Горни Върпища, Дряновско. Завършил е Априловската гимназия в Габрово и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Започва още като ученик и студент да сътрудничи на в. „Балканско знаме" в Габрово. Работи в „Средношколско знаме", а след завършването на университета във в. „Народна младеж" като кореспондент и редактор в отдел „Учащи". От 1972 г. е редактор във в. „Антени", след това и заместник главен редактор до 1990 г. Съосновател е и дългогодишен главен редактор на Кирило-Методиевския вестник „За буквите - О писменехь" (1979-2016 г.).

Автор е на документалния роман „Преображения Матееви" (1981; 2021); на фолклорния свитък „Богородичен хляб. От селските черкви на Предбалкана до френската столица" (1992); на сборника „Ти от кои хора си? Песните на Ирина Богданова от Царева ливада" (2014); „Веселете се, небеса!" (2017) събрани публикувани и непубликувани материали от в. „За буквите О писменехь" и в. „Антени" от 1974 до 2004 г.; „Съплести венец" (2018) - събрани материали от блога му, „Корени" (2020), сборника с българистична тематика „Небеса" (2023). Създал е документални очерци за Българската национална телевизия. Участвал е в предавания по Българското национално радио. Съставител е на сборници с разкази на участници в национално- освободителните борби през Възраждането и два сборника с публикации в рубриката „Българистика и българисти” на в. „Антени".

Сътрудничи на различни периодични издания у нас и в чужбина (и в специален брой на сп. Куриер ЮНЕСКО"). Дългогодишен член на СБЖ и член на СБП от 2011 г. Награден от СБЖ със „Златно перо" през 2021 г. На 1 ноември 2022 г. Деня на народните будители, получава Априловска награда за цялостно творчество.