Двете повести на Лев Толстой в този сборник са посветени на двата гряха – похотта и ревността, които завладяват човек въпреки волята му. „Кройцерова соната“ (1889 г.) е драма за любовта, за сложните семейни отношения, разочарованията, високомерието и разрушителната сила на ревността, която може да тласне човек към кърваво престъпление. „Дявол“ (1891 г.) е едно от последните произведения на Лев Толстой, в което той обръща внимание върху отношенията между мъжа и жената и поставя в центъра на повествованието унищожителната сила на плътските желания над духовността. „Тя ме завладя пряко моята воля!“ – възкликва нещастният Иртенев. Авторът оставя героя си да избира между самоубийството и убийството на онази, която го е „завладяла“.

Тези две творби несъмнено са гениални и вечни по своята същност и продължават да предизвикват буря от противоречиви чувства.