За онези читатели, които са се вдъхновявали от разказите на Джошуа Слокъм, Тур Хейердал, Бенгт Даниелсон и Ерик дьо Бишоп, тази книга ще бъде истинска находка. 

По пътя си авторът се среща с някои именити свои съвременници и другари по душа – Ханс Линдеман, който поема през Атлантическия океан със своето 17-метрово сгъваемо кану „Клепер“, самотния мореплавател Хенри Уейклам, Бернар Моатесие, автор на книгата „Дългия път“.  

Учудващо е колко много е събрал авторът в тази наглед малка книжка. В нея Джеймс Уоръм описва пътешествията си с катамараните, които сам строи, в периода от 1955 до 1959 година. 

Разказва ни за живота си със своите две спътнички и ни прави съпричастни към някои от най-важните събития в живота си. Разкрива онези тънкости в дизайна на многокорпусните яхти, които сам е открил и проверил „от първа ръка“. 

Описва бита и обичаите по местата, където се отбива по пътя си – някои за дълго, други за кратко. Споделя наблюденията 
и възгледите си за нравите, историята, религията, устройството на тези общности. Рисува пред нас с отривисти и ясни щрихи образите на ярките личности, с които го среща случайността. 

И наред с всичко това успява да предаде живо и интригуващо обаянието на този тип живот – живота на „морските хора“, в съзвучие с ритъма на морето.