‌Култов роман, в който отекват гласовете на Лъвкрафт и Борхес, написан през 70-те години на ХХ в., в разгара на десен и ляв политически тероризъм в Италия.

В празното крило на санаториум за душевноболни под крилото на църквата, фанатизирани младежи създават Библиотеката – място, където самотни граждани могат да четат взаимно личните си дневници и да се свързват със сродни души за „разговори в ефира“.

Писанията им обаче бързо се превръщат в страховити и противни изповеди, а читателите в Библиотеката твърде късно научават, че зла сила е нахлула в личното пространство и в здравомислието им. Когато за двайсет дни град Торино изпада в колективна психоза, достигнала кулминацията си в среднощни кланета, необясними за стотици очевидци, Библиотеката затваря врати и бива заличена от историята. Докато обикновен самотен служител не решава да проучи загадъчните събития, които жителите на Торино се страхуват дори да споменават.

Неизбежно въвлечен в окултната мрежа на града, той стига до сърцевината на кошмарите на съвременния човек: веднъж споделено, интимното става всеобщо.

Алегория, вдъхновена от зловещите неофашистки кампании на епохата, романът „Двайсетте дни в Торино“ вече четиресет години има своите ревностни почитатели. В напрегнатата съвременна епоха на терористи единаци, насъсквани от социалните медии, тревожно резонира масовата паника, обрисувана от Джорджо де Мария: ням, пулсиращ ужас, сковал всеки миг от ежедневието на хората. С изумителното си предусещане за глобалната мрежа – интернет – и за апокалиптичните последици от прекомерното споделяне този мрачен и далновиден роман днес е по-стряскащо актуален от всякога.

Романът отрежда на Де Мария достойно място до автори като Итало Калвино и редом до майстори на класическия хорър като Едгар Алан По и Х. Ф. Лъвкрафт. Натрапчиво изобретателна и интуитивна проза, която смразява до мозъка на костите, злокобно пророчески опус, отдавна чакан и винаги навременен.