Това е една от най-същностните творби на Ерих Фром. Изследва глъбинните механизми на човешката психика и поведение като взаимодействие на противоположни нагласи, формиращи "синдрома на израстването" и "синдрома на упадъка".

Авторът доразвива идеите си за способността на човека да обича като поставя по-голям акцент върху изучаването на природата на злото. Той фокусира анализите си върху естеството на индивидуалния и обществен нарцисизъм и инцестните връзки като източници на агресия, насилие, и деструктивни нагласи.

Книгата впечатлява с проницателните наблюдения за противоречивата природа на човешките души и с духовната извисеност на вярата в силата на любовта, разума и доброто.

♦  ♦  ♦

Ерих Фром (1900 - 1980) е един от най-блестящите мислители на ХХ век в областта на психологията, философията и социалните науки.

Роден е в Германия, следвал е в университетите в Хайделберг и в Мюнхен и в Института по психоанализа в Берлин.

След като напуска Германия през 1932 г., чете лекции в Мексико, където е професор по психоанализа в Националния университет, а също и в САЩ - в колежа „Бенингтън“, в „Йейл“, в Мичиганския щатски университет и в Нюйоркския университет.

Неговите книги, превърнали се в класика на психологическата и психоаналитичната литература, продължават да бъдат сред най-превежданите и преиздавани заглавия в света „Душата на човека“, „Бягство от свободата“, „Здравото общество“, „Анатомия на човешката деструктивност“, „Изкуството да обичаш“, „Изкуството да бъдеш“ и много други.