Kитайската модерна поезия през 80-те години на XX в. и нейните вътрешни граници.

В книгата се проследяват, анализират и изследват събития и процеси в Китай, които през Осемдесетте години водят от застинал еднообразен поетически пейзаж към невиждана хиперактивност. В забързан каданс устремно изгряват и стремглаво залязват движения, групировки, обединения и възгледи за стихотворното изкуство, чертаещи облика на китайската модерност: „Поезия на забулената луна“, „Студентска поезия“, „Поезия на Третото поколение“... Както и автори като Бей Дао, Гу Чън, Хан Дун, Ян Ли и много други. Основният авангардистки жест е свързан с очертаването на граници – първоначално спрямо официозната поезия, а впоследствие и във вътрешните територии на модерния стих: между отделните течения.

Така се обособяват и формулират важни поетически концепции, които с развойните си линии доминират в днешната китайска поетическа сцена и включват нейните фигури и текстове в потока на световната модерна поезия.

♦  ♦  ♦

Веселин Карастойчев е доктор по китайска литература, преподавател по история на китайската литература и практически китайски език в СУ „Св. Климент Охридски“. Съставител и преводач на „Малък лексикон на новата китайска поезия” ( изд. „Стигмати”, 2008) – първа антология на новата китайската поезия в България; автор на изследвания върху класическа, съвременна и най-нова китайска литература, преводач на китайска поезия и проза.