„Колко трябва да е дълга една фантазия? И в какъв жанр се вмества най-добре? В новата си книга Петър Чухов дава различни отговори. Тук има съвсем кратки винетки; има стихотворения в проза; има остроумни и абсурдистки истории; има „пиесказ“ и „разказеса“; тук е и един от най-дългите текстове на този автор, наречен „Лисица и лилав телефон“, който заслужава специално внимание.

Колкото и да са различни събраните в книгата текстове, обединява ги стремежът да се даде свободен излаз на фантазията, да се разкажат прямо и пестеливо сънят, припознаването, неочакваният полет на асоциациите. И по този начин да се докоснат поне за миг онези невидими струни, някъде в тъмното и дълбокото, подсещащи ни за нещата, които грижливо сме прибрали и скрили от самите себе си.“

Ангел Игов